34 000 бандити на свобода избиват арменците От: Стоян Праматаров - 27 април, 2019   A A A

• Над 1 милион са жертвите на геноцида
• Подковаване, разпъване на кръст и заразяване с тиф са само част от турските издевателства

На 24 април за поредна година светът отбеляза Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид. На тази дата през 1915г. в Истанбул е арестуван и впоследствие избит арменският елит в столицата на Османската империя.
През 1913 г. в Турция е извършен държавен преврат. На власт идват т.нар.” Тримата паши” – Талат паша, Енвер паша и Джемал паша.  В Първата световна война Русия и Османската империя влизат като противници. С включването си във войната на страната на Централните сили, турските управници се стремят да запазят империята като възприемат идеите на пантюркизма. Това предвижда разширяване на териториите до Китай и обединение на всички тюркоезични държави в една империя, наречена Туран. Идеята предполага още турцизиране и претопяване на всички национални малцинства, попаднали в тези територии. Сред най-големите препятствия за осъществяването на този план турските управници виждат арменците, гърците и асирийците.
В средата на 1915г. Британо –френските войски атакуват Дарданелите. Опасявайки се, че арменците може да се окажат „пета колона” на Русия, респективно на Антантата, османските власти решават да депортират този етнос във вътрешността на страната. Официалният повод за започването на геноцида е арменското въстание в град Ван. Причина за началото му е убийството на няколко хиляди арменци, наредено от валията на града. В течение на няколко седмици арменците успяват да удържат позициите си до идването на руските войски, които обявяват създаването на Ванско арменско правителство. Впоследствие руснаците са принудени да отстъпят и да оставят града в ръцете на турците. Участта на въстаниците е предопределена.
Подготовката за геноцида започва още в началото на 1915г. Арменците, които до момента са служили в Османската армия са обезоръжени и са затворени в трудови лагери. Голяма част от тях по-късно са избити.   По предварително изготвени списъци арменците от мъжки пол са арестувани и екзекутирани. Когато всички мъже са избити, жените и децата са изпращани в пустините на Месопотамия и Сирия под предлог , че ги изселват. Онези, които оцеляват в този „марш на смъртта” са затваряни в концлагери, подобни на тези около днешният сирийският град Дейр ез Зор. На 30 май същата година е приет закон, с който се дават права на военното командване да потушава въоръжената съпротива в страната и да депортира заподозрените в шпионаж и измяна. В много градове турското население е провокирано от властите да се обръща срещу доскорошните си съседи арменците. През април в Ерзорум е проведен масов митинг на който арменците са публично заклеймени като предатели. Голяма част от 65 хилядното арменско население на града е депортирано и убито до края на юни. Жените и децата от град Орду са товарени на баржи под предлог, че ще бъдат извозени до Самсун, но впоследствие са изхвърлени зад борда в открито море. На много места арменските момичета и жени били отвличани и държани като наложници.   Депортирането е съпроводено със грабежи и конфискация на арменското имущество и активи. Голяма част от арменските храмове и паметници на културата са разрушени. Главна роля в унищожаването на арменците играе „Специалната организация” – наброяваща 34 000 души съставена преобладаващо от пуснати на свобода криминални престъпници.  Сред извършителите са и т.нар. „батальони от месари” – кюрдски и черкезки нередовни войскови формирования. Сред турските издевателства трябва да се споменат и провеждането на медицински експерименти с живи арменци. Мехмед Рашид – губернатор на Диарбекир нареждал арменците да бъдат подковавани и разпъвани на кръст, защото според него това били „опасни микроби”. По това време в армията върлувал тиф. В централната болница на Ерзинджан арменски момчета били заразявани с болестта и върху тях се изпробвали различни методи за лечение. Експериментите провеждал професор Хамди Суат – понастоящем почитан като баща на турската бактериология. Много от доживелите депортацията в Месопотамия арменци били отравяни в концентрационните лагери от доктор Али Саиб .Същият използвал мобилни парни бани в които убивал арменски деца с прегрята пара. До края на лятото на 1915г. значителна част от арменското население на Османска Турция било избито. Според енциклопедия „Британика” са избити между 600 000 и 1 500 000 души. Точни данни едва ли някога ще се появят, тъй като и досега турската държава отрича геноцида и не позволява независимо проучване на архивите. Горе-долу по същото време Турция извършва още два геноцида – над понтийските гърци и асирийците. Приема се че избитите асирийци са около 300 000, толкова са и жертвите сред гръцкото население. След турското поражение през 1918г. и Мудроското примирие страните – победителки настояват Турция да осъди виновните за престъпленията срещу арменците и военнопленниците. Създадени са три военни трибунала и десет съдебни състава в провинцията. Трибуналът признава за виновни редица турски управници, като издава и смъртни присъди.  Протоколите и обвинителните актове от тези процеси не получават гласност и до ден-днешен.

ГЕНОЦИД
Терминът „ геноцид” е въведен от полският юрист Рафаел Лемкин.  Научавайки за турските погроми над арменците, той започва усилено да се интересува от от стореното и прави формулировката на този термин:

• Разрушаване на културните ценности и историческо наследство посредством изземване на деца от една етническа група и предаването им на друга, забрана за използване на майчиния език, систематично унищожаване на книги, разрушаване на културни, религиозни и исторически паметници, здания и институции.
• Актове на убийства и жестока агресия спрямо физически лица от определена група, намеса в  личният им живот с цел унищожение на икономическите, социални и културни основи на самата група.

Самият Лемкин по-късно взима участие в работата на Нюрнбергския процес на страната на обвинението. През 1948 година в Париж ООН приема Конвенцията за геноцида.

Извършителите

Мехмед Талат паша бяга с немска подводница

Мехмед Талат паша – роден в Кърджали в семейство на помаци. Член на Комитета за единство и прогрес, който извършва Младотурската революция през 1908г. През 1917-1919г е велик везир. Като вътрешен министър през 1915г. е главният инициатор и подбудител на Арменския геноцид. В края на Първата световна война бяга от Турция на борда на немска подводница. Застрелян е в Берлин през 1921г. от Согомон Тейлерян в рамките на операция „Немезис”.  Извършителят е оправдан от Берлинския съд като лице извършило престъпление в състояние на афект.
Исмаил Енвер паша – роден в Истанбул от майка албанка. Действащ офицер , след преврата през 1913г. заема поста на военен министър. В края на войната бяга в Германия. В началото на 1920г. заминава за Москва. Съветската власт  привлича по това време различни турски политически дейци надявайки се с тяхна помощ да защити интересите си в Кавказ и средна Азия по време на Гражданската война. Съветският външен министър Чичерин считал, че пантюркизма ще помогне в борбата срещу басмачеството и за налагането на съветската власт в Туркестан . Затова Енвер паша е изпратен  в Бухара, но впоследствие се предава на басмачите и преминава на тяхна страна в борбата им срещу Съветите. Убит е от червеноармееца Акоп Мелкунян през 1922г. в сражение до кишлака Чеган на територията на днешен Туркестан.
Ахмед Джемал паша – роден на остров Лесбос. Офицер от кариерата. След преврата става министър на Обществените работи и на Военноморския флот. След поражението на Турция в Първата световна война бяга в Германия, после в Швейцария и Афганистан. 1922г. се установява в Тифлис (днешен Тбилиси) където е убит от арменците Петрос Тер Погосян и Арташес Геворгян.

Операция „Немезис”

Това е акция за възмездие организирана от арменската партия „Дашнакцутюн” срещу лидерите на Османската империя отговорни за извършването на Арменския геноцид, а също така и срещу лидерите на Азербайджанската Демократична Република съпричастни за арменските кланета през 1918г. в Баку. Операцията е кръстена на името на древногръцката богиня на възмездието Немезида. Първоначално е създаден списък от над 650 имена на хора съпричастни с избиването на арменците, които впоследствие са сведени до 41. Организаторите на операцията твърдели, че те само изпълняват присъдите издадени от Истанбулският съд  през 1919г. който задочно осъдил на смърт извършителите на погромите. Сред жертвите на „Немезис” освен Талат и Джемал паша, са също и Саид Халим паша – бивш Велик везир, застрелян от Аршавир Ширакян в Рим през 1921г. Следващата година в Берлин по време на семейна разходка са застреляни от Арам Арганян,  Бахаедин Шакир – ръководителят на „Специалната организация”  и валията на Трапезунд  Джемал Азми.

Копирано от standartnews.com

Благодаря на колегите от standartnews, обективно са отразили най-популярните сведения и мнения, макар че може да се добавят и подчертаят още някои данни! Арменският геноцид обхваща по-продължителен интервал от време и започва със султанхамидовите кланета над арменци. Пряка причина за обявяването на арменците в Турция извън закона е фактът, че от 1863 г. те си издействат Арменска конституция - призната от Меджлиса и султана. Непременно и специално трябва да се подчертае, че приелите исляма арменци са се спасявали от геноцида, а само запазилите арменгригорянството и нац. си идентичност са били подложени на "депортация", чиято крайна цел била пълна ликвидация. Намерилите приют в България арменски бежанци не са спасени, не са спасявани и в днешни дни е трудно да се твърдят подобни хиперболични дебилизми, особено когато след това, че и до днес бълг. партии, правителства и парламенти са "работили" усилено за денационализирането и асимилирането им. България не е признала и осъдила Арм. геноцид, подобно на Турция и Азербайджан. Тя е била неин съюзник и по-късно е сключила с Турция секретни договори в които е предала дори интересите на своите тракийски сънародници. Геноцидът на тракийскит българи съвпада по време и място с геноцида над арменци, търци и асирийци, но заради продажни политикани така и ще си остане неогласен, невъзмезден...