https://politika.bg/bg/a/view/komunisticheskijat-rod-prokopievi



Комунистическият род Прокопиеви Татко разхожда Брежнев във „Воден” 13 април, 2017 Откъс от книгата ”Маските на задкулисието” , в. ”Телеграф”

Нека приложим към Иво Прокопиев матрицата, която безпогрешно дезавуира истинските биографии на знаковите политически и бизнес диверсанти на прехода.

 

Нека приложим към Иво Прокопиев матрицата, която безпогрешно дезавуира истинските биографии на знаковите политически и бизнес диверсанти на прехода. Какви са връзките му с комунистическата номенклатура? Дебели и отдавнашни, идват чак от дълбините на времето. Бащата Георги Прокопиев е бил сред управителите на любимия резерват на Тодор Живков – представителното ловно стопанство (ПЛС) „Воден” край Разград. Комунистическият диктатор е посрещал там най-скъпите си гости, вкл. Леонид Брежнев.
От 1962 г. целият комплекс преминава на подчинение и ръководство към Пето управление на ДС (УБО). Георги Александров Прокопиев започва в УБО като волнонаемен и стига до чин „капитан”. Нека осветлим малко повече от биографията му, защото такава информация в публичен оборот засега липсва. А е изключително нужна. Публиката знае, че бащата на братята Прокопиеви е работил в ПЛС „Воден” и толкова. Георги Прокопиев е роден на 6 октомври 1942 г. в с. Сенокос, окр. Благоевградски, където е живял до 1946 г. След това родителите му се преместват да живеят в с. Воден. Баща му (дядото на Александър и Иво Прокопиеви) Александър Прокопиев Спасов е от с. Сенокос, Благоевградски окръг, член на БКП от 1946 г. Георги Прокопиев има три сестри – Божанка, Славка и Радка – всичките членове на БКП. През 1956 г. завършва основното си образование в с. Побит камък, след което постъпих в горския техникум в гр. Велинград. Същия завършва успешно през 1960 г. и е повикан да отбие военната си служба в редовете на БНА. До 15 май 1961 г. е войник в София, след което е командирован в с.Равнец, окр. Благоевградски, откъдето се уволнява на 16 октомври 1962 г. След уволнението постъпва на работа в горското стопанство в с. Воден, окр. Разградски, като помощник лесничей. През ноември 1966 г. е приет в БКП.
Майката на Иво и Александър Прокопиеви Венета Иванова Великова-Прокопиева, е родена на 9 февруари 1946 г. в с. Манастирско, Разградски окръг. Нейният баща Иван Великов Иванов е бил нелегален член на БКП, помагал е активно на комунистическия терорист в Разградско Стоян Иванов. Венета Прокопиева е била член на БКП, баща й – също. И нейният брат Петър Великов, вуйчо на Александър и Иво Прокопиеви е бил член на БКП – още от далечната 1960 г. Венета Прокопиева също е била служител на Пето управление на ДС (УБО) като волнонаемна. Впоследствие тя се прехвърля да работи, като става технически сътрудник в ОУ на МВР-Разград. Георги Пропокиев е приет на работа в УБО през 1969 г. Бил е помощник-лесничей, зам.-директор и директор на представителното ловно стопанство „Воден” край Разград. Като зам.-директор той е натоварен да движи всички ловностопански въпроси, да следи за доброто развитие и състояние на дивеча, да осигури паша и качествен фураж, да следи за поддържането на всички ловностопански съоръжения и построяване на нови такива. Всичките си задължения др. Прокопиев изпълнява отлично, поради което става любимец на Тодор Живков. Като член на БКП той изпълнява всички възложени му партийни поръчения. Поради това Георги Прокопиев нееднократно е награждаван от ръководството на УБО - с медал, с изказване на благодарност, със значки, с парични суми и т.н. Освен наградите Георги Прокопиев има и наказания. И то за какво мислите – за далаверка, разбира се. През 1977 г. той е наказан за недобро стопанисване и неправилното изразходване на стоково-материалните ценности и допуснати липси и щети за УБО при ремонтите на домове № 2 и 3 в ПЛС „Воден”.
През 1984 г. е повишен в чин „лейтенант”, назначен е на длъжност „старши разузнавач” при 3-ти отдел на Пето управление на ДС (УБО) и е прехвърлен за директор на представителното ловно стопанство „Мазалат” в Габровско. Това е причината Иво Прокопиев да завърши математическата гимназия в Габрово. През 1990 г. капитанът от УБО-ДС Георги Прокопиев отново е върнат във „Воден” като зам.-директор на обекта. През есента на 1990 г. той е преназначен от зам.-началник на отделение в НСО за старши инспектор, позиция на която се пенсионира след няколко години.
Батко от МВР
Братът на Иво Прокопиев Александър също не е бил „пощаден” от семейната традиция. Александър Георгиев Прокопиев е роден на 6.5.1966 г. Завършил е Висшия лесотехнически институт в София. Александър Прокопиев е бивш служител на Регионална служба „Сигурност” в МВР- Разград. Иначе настояват, че са десни, антикомунисти, антиживковисти и много пропазарно ориентирани. Апропо, не ви ли хрумва, че думата „ориентирам” в превод означава „насочен на изток”. Това е само за уточняване на истинските посоки. Ето ви отново потвърждение на „желязната” матрица, която е щамповала по-голямата част българските т.нар. бизнесмени и финансисти – БКП, тайни служби и сговор с нашенското и международното задкулисие. Александър Прокопиев играе ключова роля покрай скандалната приватизация на „Каолин”. Създадената с решение № 50/30.03.1989 г. на Министерския съвет фирма с държавно имущество „Каолин” през май 1992 г. е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. С решение на Агенцията за приватизация през ноември 1997 г. единственото на Балканите предприятие за добив на каолин е определено за продажба посредством сформиране на джойнт венчър с белгийската фирма „Сибелко”, която е световен лидер в производството на кварцов пясък. Започват преговори, които продължават година и половина. Коментирани са нужните бъдещи инвестиции и в хода на преговорите от „Сибелко” уточняват, че са готови да вложат 20 млн. щ. долара. Експертното мнение е много ясно и недвусмислено: ”Каолин” е в добро финансово състояние, с положителни бизнес резултати, без сериозни задължения към банки и с отлични пазарни перспективи. През май 1999 г. сделката е на път да бъде финализирана, но неочаквано чуждестранният инвеститор се оттегля и преговорите са прекратени. До сделка не се стига, защото плановете на седесарските варвари са други и са свързани с РМД - приватизация на това дружество. Същата бандитска РМД матрица, която макар и започната по времето на Жан Виденов, намери най-пълноценното си разгръщане по времето на Иван Костов и правителството на ОДС. Иво Прокопиев и Агнешкия крал Никола Николов и до ден-днешен се кълнат, че това е просто една успешна инвестиционна сделка. Фактите обаче настояват, че това е класическа схема за съмнително приватизиране чрез РМД. Защо ли? Защото се използват преференциите, които се дават на РМД от определени фирми, зад него да стоят представителите на същите тези фирми, после от тях се прави опит РМД-то да бъде опаковано, т.е. и в процеса на приватизация, и след приватизацията предприятието да бъде овладяно и поставено под контрола на представителите на тези фирми. Накрая фирмата на Прокопиев придобива пълен контрол върху цялото предприятие. Схемата е прозрачна – РМД купува 75% от капитала на „Каолин” при „среднопретеглена справедлива пазарна стойност оценка” от 7 339 134 лева, както са написали оценителите от СД „Машелектропроект – Стоянова, Симов и сие” - гр. София. Приложена е схемата за плащане на почти половината от цената с компенсаторни записи, чиято цена е около 15% от номинала, което допълнително срива реалните пари, които са дадени за тази приватизация. И на това Прокопиев и Агнешкия крал казват „добра инвестиционна сделка”. Много важен момент, който дезавуира горното твърдение е, че във ведомостите на предприятието е вписан Александър Прокопиев далеч преди създаването на РМД-то, за да може да влезе в него. Работници от „Каолин” свидетелстват, че назначеният за шеф Александър Прокопиев никога не е работил преди това в предприятието. Филип Калоянов - последният директор на „Каолин”, твърди, че Прокопиев-брат е работил като технолог на хвостохранилището. Истината в този случай не е „някъде по средата”. През декември 2000 г. собствеността в „Интегрити корп.” е прехвърлена на „Алфа финанс холдинг” и на физическото лице Иво Прокопиев. През лятото на 2000 г. „Каолин” е преобразувано в акционерно дружество. В Съвета на директорите са Иво Прокопиев, „Интегрити корп.” ООД-София, с представител Иван Сливов, Константин Ненов, Александър Прокопиев, Филип Калоянов, Станимир Кръстев, Георги Димов. По същото време става и промяна в ръководството на РМД „Каолин 98”. Филип Калоянов е изваден от борда и на негово място като изпълнителен директор е назначен Александър Прокопиев. РМД-то вече се представлява от Александър Прокопиев и Иван Сливов. Всичко това е направено с една цел – да се създадат условия за сключването на анекс към договора за приватизация, променяйки няколко клаузи в първоначалния договор. Основната промяна е свързана с това, че в договора се гарантира мажоритарен пакет на РМД-то върху завода за три години след продажбата. Променена е и клаузата за увеличаване на заетите, а също и за инвестициите. Този анекс дава възможност за увеличаване на капитала и изтласкване на РМД-то. В крайна сметка с тази операция Александър Прокопиев и Даниела Шишкова получават 62 % от акциите на завода. Как става това? След като изтича срокът за пропорционално участие в увеличението на капитала – в този срок акциите могат да бъдат записани от държавата на РМД ”Каолин 98” – вече новият Съвет на директорите решава цялото увеличение на капитала да се запише на „Алфа финанс”, която осигурява финансирането на цялата сделка. РМД-то е със 64 489 акции за 64 489 лева. Дребните акционери записват една акция за един лев. Прокопиев и сие закупуват 75% от 567 205 акции на предприятието, т.е. 425 404. Всеки дребен акционер, закупил 2,5 или 10 акции, е платил по 1 лев за тях. На него му се предлага, ако внесе притежаваните от него акции от РМД „Каолин” в „Каолин” АД, да получи срещу всяка още една допълнително, т.е. неговите акции от РМД в „Каолин” АД ще се увеличат двойно. Тук е клопката – зад всяка акция на всеки дребен акционер стоят 6,5 акции на Даниела Шишкова и Александър Прокопиев. На практика им казват: „Внесете си ги там, за да получите по 2 акции”, което изглежда примамливо. Но 4,5 акции, които се плащат от новите собственици, остават за тях и по този начин това „примамливо” уж предложение към дребните собственици цели именно това – РМД-то в крайна сметка да престане да съществува и да бъде заличено.
Дарове на тепсия от Костов
Освен приватизацията чрез РМД на „Каолин”, приятелско-роднинският кръг на Иво Прокопиев се облажва и с „Дамяница” ЕАД. През есента на 1997 г. със заповед РД № 21-484 на тогавашния министър на промишлеността Александър Божков е обявена продажбата чрез преговори с потенциални купувачи на 78% от регистрирания капитал на „Винпром Дамяница” ЕАД, с. Дамяница. Конкретните действия по тази сделка са в ръцете на тогавашната приватизационна фурия Едит Гетова .
Покупната цена за 78% от капитала на „Винпром Дамяница” ЕАД, с. Дамяница е в размер на 3 000 000 (три милиона) щатски долара или съответно левовата им равностойност по централния курс на БНБ към деня на подписване на договора. А сега - внимание! В Съвета на директорите се появява Филип Харманджиев – първа дружка на Иво Прокопиев. Порадвайте се на чудните условия за плащане, които са си договорили другарите от кръга „Капитал”. Започваме с изброяването на клаузите, които са като наръчник по достигането на зеещи висини в наглостта. Първо, 10% от цената, в размер на 300 000 щ. долара, съответно левовата им равностойност, към деня на сключване на приватизационния договор трябва да бъдат платени по следната схема:
60 000 щ. долара в срок от три работни дни от датата на подписването на договора. От това плащане се приспада размерът на внесения от купувача депозит за участие в преговорите в размер на 60 000 000 неденоминирани лева, съответно тяхната доларова равностойност по централния курс на БНБ към деня на извършване на плащането на депозита;
240 000 щ. долара в срок от 10 (десет) банкови работни дни от датата на подписването на договора, с всички възможни платежни средства, допустими в приватизацията.
От уведомително писмо/нареждане от 16.12.1999 г. на Николай Тумбев - изпълнителен член на Съвета на директорите на „Изба Дамяница” АД, разбираме, че дължимата за 1999 г. главница в размер на 300 000 щ. д. (или 533 040 лева по фиксинга на БНБ) ще бъде изплатена в компенсаторни записи.
Няма шест-пет, дори и суперблагоприятните клаузи в договора в един момент търпят полезна ерозия към по-приемливи за необръгналите да изпълняват дори облекчени ангажименти приятелчета на Прокопиев. Останалите 90% от цената по приватизационния договор в размер на 2 700 000 щ. долара (или левовата им равностойност) е предвидено да бъде изплатена на девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. Машаллах! Как пък не се намери една сделка от сключените по времето на Костов, която да не вони! Прочетете пак условията – такива условия в приватизационния договор са само за избрани. И за много приближени до самия връх на управлението в периода 1997-2001 г. Условията за плащането на 78% от капитала на „Винпром Дамяница” ЕАД по обясним начин са почти идентични с условията в една друга приватизационна сделка свързана с кръга „Капитал” - приватизацията на „Каолин”. Толкова са нагли и сигурни в безнаказаността си, че дори не им хрумва да измислят нещо, ей така, за разнообразие в схемите. В тази приватизационна сделка има още един казус, който е класика в жанра. За какво става дума? На момчетата на разградския вундеркинд явно цената им се е видяла твърде височка, условията – твърде „ангажиращи”, та затова са решили да понамалят бремето.
На 20.12.1999 г. се сключва Допълнително споразумение № 2 към първоначалния договор за продажба на 78% акции от капитала на „Винпром Дамяница” ЕАД. Съгласно това споразумение цената на приватизационната сделката е редуцирана наполовина, като е създадена т.13а /1/. Ето какво гласи тя: „Ако в срок до 31.12.2000 г. Купувачът заяви писмено на Продавача, че е готов да извърши предсрочно плащане на целия неплатен дотогава размер на цената по договора и я плати в 14-дневен срок от получаването от Продавача на това заявление, цената по настоящия договор ще се счита в размер на левовата равностойност на 1 500 000 щ.д. по централния курс на БНБ в деня на сключване на настоящия договор, като в този случай плащането на неплатената към датата на предсрочното плащане може да се извърши с всички платежни инструменти, допустими от българското законодателство за плащане на приватизационни сделки”. Това е положението, другарки и другари! Нали се сещате, че тук пак става дума за компенсаторки и всякакви други измишльотини, които Командира и неговите пророци в приватизацията пръкнаха в онези години, за да може да намажат за дълго и дебело филията. Те са милионери, а вие си броите стотинките. Те живеят в една истинска Аркадия, в рай на земята, а за много от вас адът е настъпил още тук. Същите нахалници обаче не престават да се питат защо са се навъдили толкова хейтъри по тези земи. Ами затова, защото злодеянията на Костовата шайка нямат край. Да беше мор, да беше чума, щеше да нанесе по-малки поражения. А тези са нещо повече от природно бедствие, истинско оръжие за масово поразяване. Убиха миналото, конфискуваха настоящето, обезсмислиха бъдещето.
Съгласно т.10.3 от първоначалния приватизационен договор купувачът се е задължил да извърши за своя сметка инвестиции в дружеството с общ размер 1 390 000 щ.д. в лозарството и 580 000 щ.д. – във винопроизводството, по срокове, предназначение и размер, конкретизирани в Приложение № 2 към приватизационния договор – т.нар. инвестиционна програма. Съгласно Допълнително споразумение № 2 от 20.12.1999 г. между Министерството на промишлеността и „Изба Дамяница” ЕАД се създава втора нова точка – 13а, (2), която има следния текст: С осъществяването на плащането на цената по т.13а (1), за страните по този договор влиза в сила допълнителна инвестиционна програма общо в размер на левовата равностойност на 1 500 000 щ.д. при условията на този договор и съгласно неговото Приложение № 2 и Допълнителното споразумение № 1 от 17.11.1998 г., явяващи се неразделна част от този договор”. Когато след няколко години новото ръководство на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол започва активни действия за налагане на неустойки на купувача и води дълги и упорити съдебни дела срещу РМД-то, което купува „Дамяница” ЕАД, то се съсредоточава върху тези клаузи. С протоколно решение № 1533/01.11.2004 г. открива процедура чрез пряко договаряне за възлагане на изготвянето на експертно становище по следните въпроси:
1. Изпълнени ли са условията по т.13а (1) от Договора за продажба на акции от „Винпром Дамяница” ЕАД от 16.12.1997 г., създадена със сключеното на 20.12.1999 г. Допълнително споразумение № 2 към договора за продажба на акции от „Винпром Дамяница” ЕАД, и влязла ли е в сила допълнителната инвестиционна програма по т. 13а (2) от договора, създадена със същото споразумение?
2. В зависимост от становището по т.1 какъв би трябвало да е размерът и разпределението по периоди на инвестиционната програма към 2004 г.
3. В зависимост от становището по т.1 какви са новите срокове за изпълнение на задълженията на купувача по т.10.2 и т.10.7 от приватизационния договор?
По тези въпроси становище изготвя адвокат Траян Конов от Софийската адвокатска колегия, който е избран да даде становище по горните въпроси. В него изрично е доказано, че:
1. Плащането на целия остатък от цената при съобразяване на договорната редукция е извършено в срока по т.13а, ал.1 от Договора и следва да се приеме, че допълнителната инвестиционна програма по т.13а, ал. 2 от Договора е влязла в сила.
2. По втория въпрос адвокат Конов заема становище, че с влизането в сила на допълнителната инвестиционна програма Приложение № 2 към договора следва да се разбира така  (табл. 1).
3. По третия въпрос според адвокат Траян Конов от деня на плащането купувачът е освободен от задълженията си по т.10.2 и т.10.7 от приватизационния договор.
Пак ще кажем – дяволът в съмнителните приватизационни сделки, извършени по времето на Командира, Божков и Гетова, е в детайлите. Да, има и много случаи на политическо джелатство, когато са пипали извънредно грубо и безсрамно. Но в немалко случаи може да забележат и известни опити за финес в изобретателността. Вижте какво се случва по-нататък. Съгласно изразеното правно становище на адвокат Траян Конов – плащането на целия остатък на цената е съобразено и извършено в срока по т. 13а, ал. 1 от договора, в резултат на което е влязла в сила допълнителната инвестиционна програма по т. 13а, ал. 2 от Договора, а именно (табл. 2).
АСК констатира следното „изпълнение” на променената инвестиционна програма, чийто параметри уж са „подобрени”, за да се компенсира онова благодеяние с намалената наполовина цена, която РМД-то купувач трябва да плати (табл. 3)
Видяхте ли изпълнението на поетите ангажименти за инвестиции? Нула! Голяма, мазна, изгаряща очите и предизвикваща докрай чувството ни за справедливост нула. Харманджиев и компания ще се опитват през годините да доказват, че дори са „преизпълнили” инвестиционните си обещания. Истината е много различна – по делата в различни инстанции юристите на Агенцията за следприватизационен контрол представят солиден брой доказателства, че купувачът не е инвестирал свои собствени средства, а всички средства за набавяне на дълготрайни материални активи са извършени от името и за сметка на приватизираното дружество. От страна на купувача не са представени документи, които да доказват, че са извършени преводи на средства към приватизираното дружество с цел финансиране на инвестиционната програма за 1999 и за 2000 г., каквито са клаузите на приватизационния договор. Истината е, че тяхното „преизпълнение” не само противоречи на клаузите на договора, но и на смисъла и духа на процеса на приватизация като средство за удовлетворяване на определени обществени интереси, които са залегнали в задълженията на купувача по тези договори, а именно: да се инвестира в развитието на тези дружества, както и да се запази и увеличи персоналът в тях. Именно този обществен интерес би трябвало да е в основата на приватизацията. Казано съвсем накратко – държавата би трябвало да има за цел с приватизационните договори да влее нови и свежи инвестиции в дружествата, които до този момент е управлявала, а не да ги остави да се развиват сами със собствените си оскъдни капитали, което без съмнение би довело единствено до спъване на стопанския растеж в страната. Заради това драстично неизпълнение на клаузите на приватизационния договор е образувано гражданско дело № 645/02 в Окръжен съд - Благоевград по иск на Министерството на икономиката. Благоевградският окръжен съд постановява решение, с което отхвърля предявения иск поради неоснователност. Нещо повече – съдът приема, че е налице дори „преизпълнение” на задължението за инвестиции, т.е. приема на 100% твърденията на купувачите.
Софийският апелативен съд оставя в сила решението на БлОС. Агенцията за следприватизационен контрол обжалва решението на по-горна инстанция пред ВКС. С Решение № 66/24.02.2005 г. ВКС решава да отмени изцяло въззивното решение от 30.12.2003 г. на САС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-София. И ето, че чудото се случва - новият състав на САС с Решение № 60/29.03.2007 г. отменя решението на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлил исковете на АСК за неустойки в размер на 75 000 щ.д. и на 190 000 щ.д. за неизпълнение на инвестиционната програма за съответно за 1999 г. и 2000 г. Можело значи! Е, не се отхвърля цялото решение, но пък кой е казал, че в България може да има пълно щастие! Съгласно т. 14 от приватизационния договор продавачът има право да развали едностранно договора при неизпълнение на задълженията на купувача по т.10.1 и т.10.4 от него. Нарушаването на тези клаузи от приватизационния договор е видно от констатациите в докладна записка на работната група, назначена от наследника на Ал. Божков Петър Жотев на 24 януари 2001 г. В т.10.4 е предвидено задължение за купувача в срока на инвестиционната програма, т.е. до 2002 г., не не по-малко от три години от датата на сключване на договора (до 16.12.2000 г.), да не прехвърля акции от приватизираното дружество в размер, който би намалил участието му в капитала, осигуряващ му мнозинство при вземане на решения. Документите обаче показват, че още на 2 юли 1999 г., година и половина преди изтичане на горния тригодишен срок, на Общо събрание на акционерите на „Винпром Дамяница” АД е взето решение за значително увеличаване на капитала на дружеството чрез издаване на нова емисия акции. Цялата нова емисия се поема при условията на чл. 195 от Търговския закон от нов акционер – „Англо-Бългериън Винтърс” АД, София. В резултат на това новият акционер придобива основния пакет акции от капитала на дружеството в размер на 88,74%. Какъв е изводът? Налице е заобикаляне на договора чрез нормално позволени средства (емитиране на нови акции), с което се постига забранен от договора резултат – загуба на мнозинството на купувача „Изба Дамяница” АД при вземане на решения.