Прочетен: 2499 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2021 18:18
МОСАД! ПЪТЯТ НА ИЗМАМАТА
Не е лека задача да се разкрият фактите такива, каквито са, след четири години в служба на „Мосад“.
Възпитан в среда на радикален ционизъм, аз бях убеден, че израелската държава не може да допуска политически грешки, че ние сме Давид във вечната битка срещу новия Голиат, че няма кой друг да ни защити освен нас самите — чувство, засилвано от онези, които бяха оцелели след кладите на войната и живееха между нас.
Ние, новото поколение израилтяни, възкръсналата на своя земя нация след изгнание, продължило повече от две хиляди години, бяхме отговорни за съдбата на целия народ.
Командирите в нашата армия бяха наричани закрилници, не генерали. Водачите ни бяха капитани на мостика на огромен кораб.
Чувствах се богопомазан да бъда избран в това, което смятах за елита на „Мосад“.
Но едва в редовете на „Мосад“ се сблъсках с изкривените идеали и с онзи параноичен прагматизъм, към който се прибавяха алчност, корупция и съвършено безразличие към човешкия живот. Всичко това ме накара да разкажа тази история.
Само любовта ми към Израел, свободен и справедлив, е причина да изложа живота си на опасност с разказа си и да се изправя срещу онези, които превърнаха бляна на ционизма в сегашния кошмар.
„Мосад“ бе разузнаването, на което повериха отговорността да помага на водачите на този народ, а то предаде доверието му. Вместо това се градяха несъгласувани с никого планове, които служеха на дребни интереси, плод на собствената им политика. Те доведоха цялата нация до война по всички граници.
Не мога да мълча повече, нито мога да рискувам достоверността на тази книга, като крия истината зад фалшиви имена и мъгляви идентификации (независимо че съм използвал инициали за фамилиите на част от действащия персонаж, за да ги защитя).
Iacta alea est: Жребият е хвърлен.
Виктор Островски, юли 1990