Един исторически пример - архивиран разговор между майка и син евреи в една от руско-турските войни:

Един евреин, който нямал късмета да се откупи и да избегне записването си в руската армия, след първата седмица получил писмо от майка си, в което пишело:

"КАК СИ СИНКО? ПРЕСТОРИ СЕ НА СМЕЛ, ЗА ДА ТЕ ПОМИСЛЯТ ЗА ПОЛЕЗЕН НА ВОЙСКАТА, ТОКУ-ВИЖ ТИ СЕ ОТВОРИЛА НЯКОЯ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТЪРГОВИЯ.

ЗАТОВА СУТРИН КАТО СТАНЕШ СЛЕД ЗАКУСКА НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ ДА ТЕ ВИДЯТ КАК ПРЪВ УБИВАШ НЯКОЙ ТУРЧИН. НАОБЕД ПАК ИЗЛЕЗ НАПРЕД И ПРЪВ УБИЙ НЯКОЙ ТУРЧИН, В СЛЕДОБЕДНОТО СРАЖЕНИЕ УБИЙ ТРЕТИ, И ВСЕКИ ПЪТ СЕ ВРЪщАЙ НАЗАД БЕЗ ДА ТЕ ЗАБЕЛЕЖИ НИКОЙ!"

на това писмо евреинът отговорил лаконично:

"МАЙКО, ИДЕЯТА ТИ Е ДОБРА, НО КАЖИ МИ КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО ИЗЛЯЗА НАПРЕД, КАКТО МЕ СЪВЕТВАШ, И НЯКОЙ ТУРЧИН, КОГОТО СИ НАБЕЛЕЖА ЗА ЖЕРТВА, МЕ ИЗПРЕВАРИ И МЕ УБИЕ?"

старата еврейка записала своето учудване:

"КАК ТАКА ЩЕ ИСКА ДА ТЕ УБИЕ, КАКВО ЛОШО СИ МУ СТОРИЛ?"